Eгото е продукт на абстрактното мислене

Защо аморалистите зачитаме себе си повече от всичко?
Когато стане дума за методически нихилизъм и честолюбие на много хора им звучи като противоречие- та нали нихилистът отхърля всичко, откъде накъде ще се води по някакви рицарски кодекси?
Обаче едно е да отхвърляш моралните закони и наложените от така наречената "справедливост" норми, друго е вместо тях да се опитваш да изхвърлиш биологично заложеното ти... резултатът от второто е вреден, най-малко защото е самоцелно действие.
Да, разказах вече в друга публикация за определен вид чувства, които етиката и дългото култивиране на човека чрез цивилизацията претендират да са предизвикали, но които всъщност са по-стар продукт на еволюцията и можем да ги забележим у по-сложно устоените гръбначни- приятелство, симпатия, любов, стремеж за подражание, който може да се тълкува като възхищение. Тук ще стигна по-далеч и ще поговоря за абстракциите, същите тези, които Бъркли е отбелязал да ни определят като разумни твари. Само ние, казва той, можем да си представим качеството, количеството и състоянието на обекта извън самия обект и тези абстракции ни позволяват да ги "пришием" към друг обект (емпиризъм отново). Бях попитана как се доказва предишното и отговорих, че само човешкият говор се основава на подобни абстракции- животинските езици са само израз на определена емоция. (Макар учените на sign language шимпанзета на базата на сравнения да са използвали подобни абстракции, ама те така си доказват Дарвина де...)
(Преди да направя заключението, ще добавя, че има разлика между его-гордост и простото изпълняване на лични желания. Доста наясно сме, че някои индивиди продават гордостта и самите себе си в името на желанията си. )
А ето го и заключението, за което може вече да сте се досетили- не-враждебните чувства, изместили се от обичайната си биологична цел, насочили се от индивида към самия него- това е егото. Обяснимите в природата духовни явления между двама са станали явления от един към същия. Гордостта според мен е съставена от уважение и любов- и двете получаващи се, когато един впечатли друг с нещо. Но тук, при типичното за съзнателните самонаблючение, човек може да се впечатли сам от себе си, а пренасянето на чувствата му позволява и да ги изпита към себе си. Нещо против? Или ревнувате?