Моралът е боята, която ще покрие раните и белезите ви и ще ги скрие от света. Но що за идиот би боядисал раните си, вместо да ги лекува?
ДЕБА МАМА ВИ, ако ме чувате, моля ви, не си го причинявайте. Помогнете на раните да заздравеят, вместо да ги мацате с разни евтини простотии!
Човекът по природата си не се различава много от животните. (Като изключим разума и абстрактоното мислене, естествено)
Погледнете децата - още не са истински докоснати от тази селяния, наречена морал. И какво- чисти са, обичливи са, мили са. Техният егоизъм се дължи на тяхната неопитност, лигавят се, защото експериментират със света. И когато пораснат, лигавщината и експериментите престават, но редом с тях и детската чистота и безкористност. Знаете ли защо? Ми от морала.
Проблемът е в така нареченото възпитание. Когато детето опита поредния си експеримент, много често следва наказание, травмиране на една беззащитна психика. Когато пък, в резултат на тази душевна рана, детето се опита да избяга от унижението, го среща още една преграда, още едно наказание. И ако успее да се удържа достатъчно добре да не преминава преградите, то се налага да държи всички ядове вътре в себе си. Какво следва тогава? Комплекси, неврози, злоба, душа, която е на практика на решето, но продължава да се трови с евтини кремове.
А може толкова иначе, да ви еба! Споменах за човешката природа, и макар човекът да е по-скоро хищник, отколкото говедо, нито един хищник не е единствено машина за убиване. (причините са социални нужди като размножаването)
Когато обичаш един човек, ти го облагодетелстваш както можеш. Това го кара малко по малко да обикне и теб. На свой ред той ще те облагодетелства. Ще желае да си щастлив, както и ти ще искаш той да е.
Обичаме непознатите, ако те не са обекти на страха и завистта ни. Бихме обичали ближния при нормални условия. Такъв е законът на любовта, това е причината да уважа поне малко Христос. Самият Ницше пък е нарекъл Христовото учение красиво. Но уви, научени сме да мразим ближния.
И любовта изчезва, бива премазана, сублимира, разтваря се, когато моралът се наложи над човешкото съзнание и започне да го натиска и задължава, да го блъска в определена посока. Фройд си е казал за травмите, които нашите принципи ни причиняват.
(Тук ще намеря място да поздравя няколко постижения- унищожаването на човека от опитите да бъде завладян, премахването на чувствата от опитите да бъдат насочени, изчезването на всяко едно качествопри опитите за налагането му.)
Затова живейте здравословно, мамка му! Отървете се от простотиите, които ограничават съзнанието ви и обичайте хората, както сте устороени да правите! Лекувайте раните си и няма да изпитвате нуждата да наранявате! Бъдете свободни и няма да ви се иска да затваряте другите!
Вече знаете кой е виновен за смъртта на топлотата у хората. А знаете ли кой е виновен за появата на морала? Сещате се, усещам ви.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Дефинирай "морал".(: Защото иначе не съм съгласна, че той е това, което ни ощетява. (:
Нормите на поведение(понякога и мислене) в определено общество.В случая нашето.Нека дискусията не се обръща на "накъде е тръгнал светът"
Светът на никъде не е тръгнал... май. ^^ Но за мен ощетяващото ни... качество, да речем, съвсем не е моралът (макар че някои части от него - да), а егоизмът. И донякъде липсата на искреност. Другите неща се превъзмогват далеч по-лесно.
Моралът не е качество. Нито е вроден. Той е един от демоните на духовното измерение, при това може би най-опасният.
Виж, егоизмът е вроден и необходим за оцеляването и усъвършенстването на индивида. Всъщност е най-полезното за него качество. Нима не е здравословно да се грижи за себе си преди всичко?
Ако ти не си егоист, т.е. обичаш другия, тогава защо се отвращаваш от неговата себичност? Нима ако те е грижа за него няма да се радваш, че той се старае да живее добре? Но не, повечето хора си въобразяват, че някакъв божествен закон задължава човека да ДАВА и ДАВА и ДАВА, защото е човек като мен и как смее да има повече.
Действително човек няма нужда от много. Промивката на мозъци му казва, че всъщност се нуждае. Чуждото страдание причинява един вид болка на индивида и той, стараейки се да прекрати тази болка би заличил по някакъв начин източника и, т.е. страданието на другия. Ако законът на любовта вече не се е активирал, това заличаване на страданието, помощта, е съвсем удобен момент да се зародят симпатии.
(Пример: детето е гладно и плаче или е унило. Майката вижда тъгата на детето си и и на нея и става неприятно. Дава храна на детето и то я обиква по-силно, благодарно за това. Освен ако не е някое идиотче моралист и приема за даденост, защото е твърдо убедено, че майката е задължена да го обслужва.
Понастоящем се лъже предимно от срам. Срамът, комплексите, депресиите и прочее психини болести за следствие от вътрешните противоречия на човека. Противоречия между това, което същността му се опитва да бъде и това, което е научен да се опитва да бъде. И докато е възможно да се отървем от промивката на мозъка, единственото нещо, не можем да променим природата си, а само да я набутаме в подсъзнанието, откъдето да ни прави по-големи пакости.
(Ако си фенка на Planescape:Torment, не се измъквай с един от поставените философски въпроси там, т.е. "What can change the nature of a man?" и хитроумният му отговор, щото ще се набутаме в една част от науката, която е арена на безмислени спорове и загубени каузи.
ПС Еле как ми се доцъка... МОРОУИИИИИИИИИИНД!!!
Публикуване на коментар