Защо аморалистите зачитаме себе си повече от всичко?
Когато стане дума за методически нихилизъм и честолюбие на много хора им звучи като противоречие- та нали нихилистът отхърля всичко, откъде накъде ще се води по някакви рицарски кодекси?
Обаче едно е да отхвърляш моралните закони и наложените от така наречената "справедливост" норми, друго е вместо тях да се опитваш да изхвърлиш биологично заложеното ти... резултатът от второто е вреден, най-малко защото е самоцелно действие.
Да, разказах вече в друга публикация за определен вид чувства, които етиката и дългото култивиране на човека чрез цивилизацията претендират да са предизвикали, но които всъщност са по-стар продукт на еволюцията и можем да ги забележим у по-сложно устоените гръбначни- приятелство, симпатия, любов, стремеж за подражание, който може да се тълкува като възхищение. Тук ще стигна по-далеч и ще поговоря за абстракциите, същите тези, които Бъркли е отбелязал да ни определят като разумни твари. Само ние, казва той, можем да си представим качеството, количеството и състоянието на обекта извън самия обект и тези абстракции ни позволяват да ги "пришием" към друг обект (емпиризъм отново). Бях попитана как се доказва предишното и отговорих, че само човешкият говор се основава на подобни абстракции- животинските езици са само израз на определена емоция. (Макар учените на sign language шимпанзета на базата на сравнения да са използвали подобни абстракции, ама те така си доказват Дарвина де...)
(Преди да направя заключението, ще добавя, че има разлика между его-гордост и простото изпълняване на лични желания. Доста наясно сме, че някои индивиди продават гордостта и самите себе си в името на желанията си. )
А ето го и заключението, за което може вече да сте се досетили- не-враждебните чувства, изместили се от обичайната си биологична цел, насочили се от индивида към самия него- това е егото. Обяснимите в природата духовни явления между двама са станали явления от един към същия. Гордостта според мен е съставена от уважение и любов- и двете получаващи се, когато един впечатли друг с нещо. Но тук, при типичното за съзнателните самонаблючение, човек може да се впечатли сам от себе си, а пренасянето на чувствата му позволява и да ги изпита към себе си. Нещо против? Или ревнувате?
събота, 30 август 2008 г.
петък, 20 юни 2008 г.
Моралът и здравословният живот
Моралът е боята, която ще покрие раните и белезите ви и ще ги скрие от света. Но що за идиот би боядисал раните си, вместо да ги лекува?
ДЕБА МАМА ВИ, ако ме чувате, моля ви, не си го причинявайте. Помогнете на раните да заздравеят, вместо да ги мацате с разни евтини простотии!
Човекът по природата си не се различава много от животните. (Като изключим разума и абстрактоното мислене, естествено)
Погледнете децата - още не са истински докоснати от тази селяния, наречена морал. И какво- чисти са, обичливи са, мили са. Техният егоизъм се дължи на тяхната неопитност, лигавят се, защото експериментират със света. И когато пораснат, лигавщината и експериментите престават, но редом с тях и детската чистота и безкористност. Знаете ли защо? Ми от морала.
Проблемът е в така нареченото възпитание. Когато детето опита поредния си експеримент, много често следва наказание, травмиране на една беззащитна психика. Когато пък, в резултат на тази душевна рана, детето се опита да избяга от унижението, го среща още една преграда, още едно наказание. И ако успее да се удържа достатъчно добре да не преминава преградите, то се налага да държи всички ядове вътре в себе си. Какво следва тогава? Комплекси, неврози, злоба, душа, която е на практика на решето, но продължава да се трови с евтини кремове.
А може толкова иначе, да ви еба! Споменах за човешката природа, и макар човекът да е по-скоро хищник, отколкото говедо, нито един хищник не е единствено машина за убиване. (причините са социални нужди като размножаването)
Когато обичаш един човек, ти го облагодетелстваш както можеш. Това го кара малко по малко да обикне и теб. На свой ред той ще те облагодетелства. Ще желае да си щастлив, както и ти ще искаш той да е.
Обичаме непознатите, ако те не са обекти на страха и завистта ни. Бихме обичали ближния при нормални условия. Такъв е законът на любовта, това е причината да уважа поне малко Христос. Самият Ницше пък е нарекъл Христовото учение красиво. Но уви, научени сме да мразим ближния.
И любовта изчезва, бива премазана, сублимира, разтваря се, когато моралът се наложи над човешкото съзнание и започне да го натиска и задължава, да го блъска в определена посока. Фройд си е казал за травмите, които нашите принципи ни причиняват.
(Тук ще намеря място да поздравя няколко постижения- унищожаването на човека от опитите да бъде завладян, премахването на чувствата от опитите да бъдат насочени, изчезването на всяко едно качествопри опитите за налагането му.)
Затова живейте здравословно, мамка му! Отървете се от простотиите, които ограничават съзнанието ви и обичайте хората, както сте устороени да правите! Лекувайте раните си и няма да изпитвате нуждата да наранявате! Бъдете свободни и няма да ви се иска да затваряте другите!
Вече знаете кой е виновен за смъртта на топлотата у хората. А знаете ли кой е виновен за появата на морала? Сещате се, усещам ви.
ДЕБА МАМА ВИ, ако ме чувате, моля ви, не си го причинявайте. Помогнете на раните да заздравеят, вместо да ги мацате с разни евтини простотии!
Човекът по природата си не се различава много от животните. (Като изключим разума и абстрактоното мислене, естествено)
Погледнете децата - още не са истински докоснати от тази селяния, наречена морал. И какво- чисти са, обичливи са, мили са. Техният егоизъм се дължи на тяхната неопитност, лигавят се, защото експериментират със света. И когато пораснат, лигавщината и експериментите престават, но редом с тях и детската чистота и безкористност. Знаете ли защо? Ми от морала.
Проблемът е в така нареченото възпитание. Когато детето опита поредния си експеримент, много често следва наказание, травмиране на една беззащитна психика. Когато пък, в резултат на тази душевна рана, детето се опита да избяга от унижението, го среща още една преграда, още едно наказание. И ако успее да се удържа достатъчно добре да не преминава преградите, то се налага да държи всички ядове вътре в себе си. Какво следва тогава? Комплекси, неврози, злоба, душа, която е на практика на решето, но продължава да се трови с евтини кремове.
А може толкова иначе, да ви еба! Споменах за човешката природа, и макар човекът да е по-скоро хищник, отколкото говедо, нито един хищник не е единствено машина за убиване. (причините са социални нужди като размножаването)
Когато обичаш един човек, ти го облагодетелстваш както можеш. Това го кара малко по малко да обикне и теб. На свой ред той ще те облагодетелства. Ще желае да си щастлив, както и ти ще искаш той да е.
Обичаме непознатите, ако те не са обекти на страха и завистта ни. Бихме обичали ближния при нормални условия. Такъв е законът на любовта, това е причината да уважа поне малко Христос. Самият Ницше пък е нарекъл Христовото учение красиво. Но уви, научени сме да мразим ближния.
И любовта изчезва, бива премазана, сублимира, разтваря се, когато моралът се наложи над човешкото съзнание и започне да го натиска и задължава, да го блъска в определена посока. Фройд си е казал за травмите, които нашите принципи ни причиняват.
(Тук ще намеря място да поздравя няколко постижения- унищожаването на човека от опитите да бъде завладян, премахването на чувствата от опитите да бъдат насочени, изчезването на всяко едно качествопри опитите за налагането му.)
Затова живейте здравословно, мамка му! Отървете се от простотиите, които ограничават съзнанието ви и обичайте хората, както сте устороени да правите! Лекувайте раните си и няма да изпитвате нуждата да наранявате! Бъдете свободни и няма да ви се иска да затваряте другите!
Вече знаете кой е виновен за смъртта на топлотата у хората. А знаете ли кой е виновен за появата на морала? Сещате се, усещам ви.
сряда, 18 юни 2008 г.
Свръхчовека и Свръхорганизма или защо да подкрепим глобалното затопляне
`Айде на лайното. Ъбзърв проточването на интелектуалните ми отпадъци.
Когато реша да погледна по-далеч от настоящите си интереси, когато извратеното ми съзнание поне за малко се изпълни с изчисления и предсказания, се сещам за трите възможни варианта, които бъдещето ни предлага.
Има известна дистопия във всеки от тях, но и мнозина биха ги желали. Еволюцията на индивида или еволюцията на стадото? Или може би пълното унищожение? От кое е най-добре да се отървем- от лукса или от свободата? А да завършим ли историята си в небитието?
Всяка религия е набелязала своя година на Апокалипсиса, а редица фантасти са предположили как науката може да затрие човечеството. Какво ни заплашва наистина? Напълно възможно е Юпитер да не поеме някой метеор и крехката ни планета да бъде отнесена. Говори се, че LHC ще създаде черна дупка, но намирам тези слухове за глупави. По-скоро Лъвкрафтовите Древни биха стрили градовете ни на прах с трансцеденталните си длани...
Далеч повече ме интересува дилемата за това как ще се развие човека, ако съдбата го пощади. Дали и ние като едноклетъчните от древността няма да се съберем на своеобразни талуси, където всеки да функционира като отделен организъм? Дали с течение на времето този талус няма да се превърне всъщност в корпус и отделният индивид да стане тесен спациалист, както тясно се специализират клетките във по-висшите огранизми? Действително може да се направи удивителна аналогия с биологията, аналогия, коята може само да ни отврати от предстоящото. Но това наистина ни очаква- обществото ни в свята еволюция се превръща все повече и повече в един гнусен, паразитиращ организъм, с удивителни размери и невиждано могъщество. Никой не го желае, но и конспираторите са се постарали да не усетим бавната реализация на този план, погребването на човешкия потенциал да бъде нещо повече от марионетка. Редица антиутопии още от първата половина на двадесети век описват положение така близко до сегашното.
Гнусна ми е, естествено, мисълта за подобен свят. От бунтовната си гледна точка далеч не очаквам с нетърпение едно бъдеще, в което идеята за новаторство и самоусъвършенстване е навеки изтрита от човешкия мозък, където Свръхаза, когото сега налагам с парен чук, ще ме води. Имам по-добро предложение, по-скоро моите идоли имат по-добро предложение, което отказва на придружените с конформизъм и робство лукс и социален живот. Това са именно идеите за свободомислието, Ницшевите идеи, предлагащи свободни да градим себе си вместо онази своеобразна Вавилонска кула от плът.
Ако сте се почувствали обидени от думите ми, знайте, че са насочени към вас. А останалите, които искат да преборят онази ужасна ламя, която низвергва личността вместо да я издига в култ, сигурно вече се досещат. Глобалното затопляне е това, което ще срине световната икономика и ще ни отърве от звяра, наречен общество. Ледниковата епоха, която ще настъпи, ще види сметката на проклетите холивудски шибаняци и ще даде на човека нов шанс да съгради света си наново, този път сам и с избор.
МУХАХААХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХА!
Когато реша да погледна по-далеч от настоящите си интереси, когато извратеното ми съзнание поне за малко се изпълни с изчисления и предсказания, се сещам за трите възможни варианта, които бъдещето ни предлага.
Има известна дистопия във всеки от тях, но и мнозина биха ги желали. Еволюцията на индивида или еволюцията на стадото? Или може би пълното унищожение? От кое е най-добре да се отървем- от лукса или от свободата? А да завършим ли историята си в небитието?
Всяка религия е набелязала своя година на Апокалипсиса, а редица фантасти са предположили как науката може да затрие човечеството. Какво ни заплашва наистина? Напълно възможно е Юпитер да не поеме някой метеор и крехката ни планета да бъде отнесена. Говори се, че LHC ще създаде черна дупка, но намирам тези слухове за глупави. По-скоро Лъвкрафтовите Древни биха стрили градовете ни на прах с трансцеденталните си длани...
Далеч повече ме интересува дилемата за това как ще се развие човека, ако съдбата го пощади. Дали и ние като едноклетъчните от древността няма да се съберем на своеобразни талуси, където всеки да функционира като отделен организъм? Дали с течение на времето този талус няма да се превърне всъщност в корпус и отделният индивид да стане тесен спациалист, както тясно се специализират клетките във по-висшите огранизми? Действително може да се направи удивителна аналогия с биологията, аналогия, коята може само да ни отврати от предстоящото. Но това наистина ни очаква- обществото ни в свята еволюция се превръща все повече и повече в един гнусен, паразитиращ организъм, с удивителни размери и невиждано могъщество. Никой не го желае, но и конспираторите са се постарали да не усетим бавната реализация на този план, погребването на човешкия потенциал да бъде нещо повече от марионетка. Редица антиутопии още от първата половина на двадесети век описват положение така близко до сегашното.
Гнусна ми е, естествено, мисълта за подобен свят. От бунтовната си гледна точка далеч не очаквам с нетърпение едно бъдеще, в което идеята за новаторство и самоусъвършенстване е навеки изтрита от човешкия мозък, където Свръхаза, когото сега налагам с парен чук, ще ме води. Имам по-добро предложение, по-скоро моите идоли имат по-добро предложение, което отказва на придружените с конформизъм и робство лукс и социален живот. Това са именно идеите за свободомислието, Ницшевите идеи, предлагащи свободни да градим себе си вместо онази своеобразна Вавилонска кула от плът.
Ако сте се почувствали обидени от думите ми, знайте, че са насочени към вас. А останалите, които искат да преборят онази ужасна ламя, която низвергва личността вместо да я издига в култ, сигурно вече се досещат. Глобалното затопляне е това, което ще срине световната икономика и ще ни отърве от звяра, наречен общество. Ледниковата епоха, която ще настъпи, ще види сметката на проклетите холивудски шибаняци и ще даде на човека нов шанс да съгради света си наново, този път сам и с избор.
МУХАХААХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХА!
Абонамент за:
Публикации (Atom)